неделя, 27 април 2008 г.

УСТАВ на българо-мохамеданската културно-просветна и благотворителна дружба "Родина" в ср. Смолян

Чл. 1 Българите от мохамеданско вероизповедание в гр. Смолян основават културно-просветна и благотворителна дружба под име "Родина"
Чл. 2 Целта на дружбата е:
· Да работи за взаимното опознаване, сближение и подпомагане между българите мохамедани и българите християни в Родопската област.
· Да събужда и развива народностното чувство у българите от мохамеданско вероизповедание.
· Да работи за религиозно-хравственото преуспяване на същите.
· Да подпомага всички инициативи, които целят културното, просветното и народностното издигане на българите мохамедани от двата пола, и да култивира у тях любов към род и държава.
· Да ги пази от всякакви външни пропаганди и инородни внушения и въздействия.
· Да съдейства за стопанското и икономическото издигане на Родопския край.
Чл. 3 За постигане горните цели дружбата си служи със следните средства:
· Устройва срещи, вечеринки, представления, беседи, сказки, четения, изложби и др.
· Откупува и издава книги и др. Печатни издания с подходяще съдържание за проучване миналото и настящето на Родопскаат област.
· Бди за строго придържане към религиозните догми на мюсюлманството и Корана, който трябва да стане разбираем за мъжете, жените и децата.
· Дава помощи на нуждаещите се членова, бедни, но народностно пробудени и осъзнати българи мохамедани, а така също и на молитвените домове, намиращи се в крайна нужда.
· Стреми се да изкоренява всичко небългарско народностно в духа и живота на българите мохамедани и мохамеданки, като чисти чуждиците в хравите, обичаите, навиците, облеклото, езика и бита, които ги отделят и пречат за общото сближение, единение и братство между българите мохамедани и българите християни.
· Изучава и популяризира всичко българско в Родопския край.
· Съдейства за образуване и други подобни дружби в съседните българо-мохамедански селища.
· Влиза във връзка с всички културни дружби в Царството, които работят за Родопския край и търси съдействието им в духа на настоящия устав.... (Уставът е публикуван със съкращения от чисто формалната и огранизационна част)

събота, 26 април 2008 г.

Мустафа Шарков - спомени


"През 1942 г. бях назначен за мюфтия в Лъджене. И след 9 септемри 1944 г. си останах на тази длъжност. Новите власти не ме преследваха, гледаха на мен благосклонно. Затова и аз си гледах работата по осъзнаването на Българите мохамедани и след тази дата. Турцизираните елементи обаче, които бяха и религиозни фанатици от по-рано, и не бяха доволни от дейността на дружба "Родина", почнали бяха да правят постъпки да се "обърне работата".
Затова бяха добили кураж от партизанския командир в Чепинския край Манол Велев, който беше ходил из селата и говорил пред събрания, че "всичко, каквото е било досега, отсега обратно ще се прави". За да привлича вниманието на Българите мохамедани, си слагал и фес на главата, а фесовете тогава бяха изхвърляни. Манол Велев бе главното ръководно лице тогава в Чепинско. Каквото кажеше той, трябваше да се изпълнява. Ползваше се с най-голямо уважение сред хората и до него се допитваха за всичко и всички - и мохамедани, и християни.
Слушах го и аз да произнася реч пред народа в с. Корова (Драгиново - б. р.), като казваше: "Вие, помаците, сега имате пълна свобода. Може да правите и се управлявате, както искате. Вие сте много в Родопите, та може да си образувате и своя държавица, една помашка република. Така да си живеете отделно в свое управление. Ние ще ви помагаме и ви гарантираме свободата. Каквото е в Съветския съюз, така и тука ще стане".
А на това събрание се бяха събрали 4-5 хиляди души, дошли от другите села. Това изявление на партизанския командир беше посрещнато с радост от фанатиците и туркофилите. Мене обаче не ме закачаха на мюфтийския пост. По повод тая агитация Българите мохамедани решиха да не пращат децата си в Българските училища, както беше до тогава, а да искат да ходят те отделно, в "помашки училища", където трябва да се учи турски и коран. А тогава бе началото на учебната година, та в училищата бяха ходили само една трета - само тия на Българите християни.
Като верски ръководител, събрах в мюфтийството представители на партията, учители и други ръководители - общо около 12 души, за да разсъдим по създаденото положение. Дойде и гимназиалния учител Иван Дивизиев. Въпросът беше какво да се направи главно, за да се приберат децата в училищата. В полза на това се изказа само Дивизиев, а другите, както се видя, не схванаха важността на въпроса. Затова не се взе никакво решение.
Упорството да не ходят децата на училище продължаваше през цялата тая, а и през следващите няколко учебни години. Като мюфтия, при обиколката ми из селата увещавах родителите да изпращат децата в училище, те обаче се дърпаха и училищата едва кретаха. Всеки учител, който бе обхождал и канил родителите да пращат децата, бил отпращан, като му казвали: "Ти си фашист! Защо търсиш нашите деца? На Българско училище децата си ние не ще пращаме, а ще чакаме - когато то стане турско, тогава" и пр.
..........
По това време в Париж започнаха преговори за сключване на мирен договор. Гърция предяви иск към голяма част от Родопите, подтикната от една подписка на Българи мохамедани от Доспатско. Нашата делегация и правителството били разтревожени. Поде се бърза дейност за разобличаване подадените меморандуми. Научих, че родинските издания - Сборник "Родина" и други, били изискани от Васил Коларов, възглавяващ делегацията, и представяни за доказателство, че "ние, помаците, сме Българи и сме за запазване на границите."
Тогава аз от името на Чепинските Българи мохамедани, в качеството си на мюфтия, направих телеграма до мирната конференция в Париж, че сме Българи и не приемаме откъсването ни от България.
Телеграмата бе доста дълга. В пощата поискаха да се преведе на френски. Затова отидох при жената на Чудомир Кантарджиев, която бе франкиня (французойка - б. р.), която преведе и я изпратихме. Таксата бе много голяма - 1600 лв., дадох всичките си пари, но скърпих и от другаде - бирникът Иван Пандев даде 600 лв., и телеграмата се изпрати. Общината отказа да даде пари.
През лятото на 1946 г. за Париж замина по разискване на нашите мирни договори Юсеин (Явор) Шолев като депутат и представляващ Българите мохамедани и потвърди, че те искат да останат в България, а не в Гърция и пр. За официално бяха му препоръчали от правителството да иде и се представи с фес и чалма. Дойде тогава той при мен, та му дадох моите от джамията.
Той не знаеше как се навива чалма, та му я навих и прилегнах хубаво, за да се представи достолепно там.
За да не се деформира по време на пътуването, направих му в Лъджене специална кутия и той я занесе. Говореше се след това, че там, на заседанията той бил я слагал и правел съответно впечатление като представителя на Българите мохамедани. Дали бяха приели правилно тая работа чуждите заседатели не се разбра, но след връщането му се пусна слух, че жената на френския министър председател, като го гледала на някакъв прием, го запитала:
- Вие духовно лице ли сте?
- Не! - отговорил Шолев
- А-а-а, значи тя (чалмата - б.р.) Ви е само за Париж, а там не я носите! - приключила министершата разговора.
При разискване в конференция в съответния момент Шолев се бил изказал: "Помаците са плът от плътта и кръв от кръвта на Българския народ, затова желаем да останем в България, а не в коя да е страна!" Такива изявления бил дал той и пред френския вестник "Орор", където са и напечатани.
Когато се върна от Париж, Шолев си ми върна чалмата. Смяташе, че достойно е защитил каузата на България и това беше истина. При среща с Наум Главинчев обаче след това във Велинград (Шолев - б. р.) му се оплакал, че Никола Палагачев - народен представител от Смолянско, го извикал и му внушил да не прави тук, в Родопите, такива изявления, че "са плът от плътта и кръв от кръвта на Българите, защото тук положението стои иначе, помаците ще се настроят против тебе и ще се попречи на политиката ни". И Шолев се съгласил, тъй като бил избран от Девинската околия, която имала връзка със Смолянско. Тъй работите продължаваха да си вървят постарому, тоест тъй както бе установено след 9 септември 1944 г. от Кирил Василев, Никола Палагачев и др., че "помашки въпрос не съществува". Той се разрешава като го зачеркнем като въпрос и ще се реши само с развитието на икономиката и пр.
Но след меморандумите и подписването на мирните договори той продължаваше да съществува и откакто се виждаше, в много по-остра форма. Явявали се бяха бягства през граница в Смолянско, идвали бяха и диверсанти отвън, предизвикали се бяха инциденти с пограничните власти и пр. Това бе наложило правителството да свика конференция за разискване на този въпрос. Такава конференция се състоя през август 1947 г. в София в Дирекцията на вероизповеданията. Като мюфтия в Чепинско, бях поканен, та взех учатие в нея и аз. Тя продължи три дни. Присъстваха около 20 души видни родопчани (народните представители Никола Палагачев, Юсеин (Явор) Шолев, Чепчиев, смолянският мюфтия Саферков, Анастас Примовски, Кирил Василев, Христо Караманджуков, Васил Димитров, Риза Солаков, инж. Минчо Маринов, Петър Маринов и др.) Имаше и представители на министерствата. От тази конференция обаче нямаше никаква полза, защото никой не смееше да противоречи на партизаните Никола Палагачев и Кирил Василев, които бяха обявили дейността на "Родина" за фашистка и работата тръгна по старо му.
С възстановяване на фесовете, фереджетата и турските имена бе възстановено и турското самосъзнание на част от Българите мохамедани в Родопите.

Родина - организация на българите мюсюлмани

Дружба "Родина", пълно име Българомохамеданска културно-просветна и благотворителна дружба "Родина", е възрожденско движение през 1937 - 1947 г. на българите мюсюлмани в Родопа планина за културно издигане и приобщаване към българската нация.
През 1930-те години в Родопския край живеят коло 100 хиляди българи мюсюлмани, изолирани в своя социално-икономическа общност, сравнително изостанали в икономическо, просветно и културно отношение.
Първата дружба "Родина" е създадена в Смолян на 3 май 1937 г. по инициатива на Ариф Бейски - син на местния първенец Юсеин Бейски. Нейни членове стават 20 българи мюсюлмани и двама християни - Петър А. Маринов и учителят Г. Петров. Деен съратник на движението през целия период на съществуването му е родопският общественик Христо Караманджуков. Характерът на организацията е културно-просветен и благотворителен, целта и в приетия устав е:"Да работим за взаимното опознаване, сближение и подпомагане между българите мюсюлмани и българите християни в Родопската област; да събужда и развива народностното чувство у българите от мюсюлманско вероизповедание; да съдейства за стопанското и икономическото издигане на Родопския край".Членове на "Родина" са хора с различни професии и социално положение - селяни, занаятчии, учители, мюсюлмански духовници, търговци и земепритежатели. Политическите пристрастия на родинци са различни и не влияят на дейността им в дружбите; мюсюлманската им вяра е неприкосновена. Основателите работят със знанието, че движението им е продължение на българския възрожденски процес отпреди 1878 г.
Организацията бързо се разраства. За 2-3 години дружби "Родина" се създават в около 40 села в Смолянско, в Златоград, Мадан, Рудозем, Ардинско, Неврокопско и Пещерско. Първите прояви на дружбите са културни и благотворителни - българомохамедански вечернки, театрални представления, ограмотителни курсове, курсове по готварство, взаимни гостувания между дружбите, екскурзии до Пловдив и София, подпомагане на заболели членове и на даровити деца. Специално внимание се обръща за премахването на външните белези на турската принадлежност в облеклото - фесовете за мъжете и фереджетата и мехтените при жените българки мюсюлманки, и заменянето им с шапки и забрадки. Немалък брой младежи българи мюсюлмани са насърчени да продължат обучението си в български прогимназии, гимназии и висши училища. Въпреки съпротивата на някои местни имами, постепенно в мюсюлманските училища са въведени българският език и писменост. От 1939 г. по идея на родинци, клетвата на войниците българи мюсюлмани се произнася на български език. Постижението на "Родина" е отелянето на Смолянското мюфтийство в автономно управление и издаването на сборник "Родина" (кн. 1-4, 1939-1944) с уредник и редактор Петър Ан. Маринов и материали, изцяло посветени на "движение Родина". Българские държавни институции по различни направления започват да подпомагат материално и морално движението.
След влизането на България във Втората световна войнa (1941) и установяването на българско управление в Македония и Беломорието членове на "Родина" стават инициатори за смяна на имената на българите мюсюлмани от турско-арабски на български. Акцията е за доброволна смяна на името като символ на съзнателно приобщаване към българската нация. През юли 1942 г. в Народното събрание е гласуван Закон за изменение и допълнение Закона за лицата. За трите военни години (1942 - 1944), при пълно включване на гражданските и релегиозни институции на българската държава, около 90 хиляди българомохамедани от Родопите подават заявление за смяна на имената си. Смяната на името обаче става при зачитане на мюсюлманската вяра на хората. След 9 септември 1944 г. завоеванията на движението в културен и просветителски план са унищожени. Първоначално новата власт не се интересува от 'Родина", но постепенно негативното отношение се проявява: дружбите са обявени за "фашистки", защото били в услуга на "фашистката власт"; възстановено е носенето на фесовете, чалмите и фереджетата, архивът на Дружба "Родина" е иззет, а активните членове са подложени на тормоз и гонения, някои са изпратени в лагери. От 1945 г. започва и постепенният процес на връщане на турско-арабските имена на българите мюсюлмани. Официалното решение за закриване на дружбите "Родина" е взето на Конференцията по българо-мохамеданския въпрос, свикана от Дирекцията по вероизповеданията на 16 и 17 август 1947 г. в София.
Движението Дружба "Родина" в Родопите от 1937 до 1947 г. е патриотично възрожденско движение, което възниква по инициатива на самите българомохамедани от този край и цели приобщаването им към българската народностна общност, икономическото и културното им издигане. Грубата намеса на българската държава в неговата дейност след 9 септември 1944 г. унищожава просветните и културни постижения на движението.