Родина - организация на българите мюсюлмани

Дружба "Родина", пълно име Българомохамеданска културно-просветна и благотворителна дружба "Родина", е възрожденско движение през 1937 - 1947 г. на българите мюсюлмани в Родопа планина за културно издигане и приобщаване към българската нация.
През 1930-те години в Родопския край живеят коло 100 хиляди българи мюсюлмани, изолирани в своя социално-икономическа общност, сравнително изостанали в икономическо, просветно и културно отношение.
Първата дружба "Родина" е създадена в Смолян на 3 май 1937 г. по инициатива на Ариф Бейски - син на местния първенец Юсеин Бейски. Нейни членове стават 20 българи мюсюлмани и двама християни - Петър А. Маринов и учителят Г. Петров. Деен съратник на движението през целия период на съществуването му е родопският общественик Христо Караманджуков. Характерът на организацията е културно-просветен и благотворителен, целта и в приетия устав е:"Да работим за взаимното опознаване, сближение и подпомагане между българите мюсюлмани и българите християни в Родопската област; да събужда и развива народностното чувство у българите от мюсюлманско вероизповедание; да съдейства за стопанското и икономическото издигане на Родопския край".Членове на "Родина" са хора с различни професии и социално положение - селяни, занаятчии, учители, мюсюлмански духовници, търговци и земепритежатели. Политическите пристрастия на родинци са различни и не влияят на дейността им в дружбите; мюсюлманската им вяра е неприкосновена. Основателите работят със знанието, че движението им е продължение на българския възрожденски процес отпреди 1878 г.
Организацията бързо се разраства. За 2-3 години дружби "Родина" се създават в около 40 села в Смолянско, в Златоград, Мадан, Рудозем, Ардинско, Неврокопско и Пещерско. Първите прояви на дружбите са културни и благотворителни - българомохамедански вечернки, театрални представления, ограмотителни курсове, курсове по готварство, взаимни гостувания между дружбите, екскурзии до Пловдив и София, подпомагане на заболели членове и на даровити деца. Специално внимание се обръща за премахването на външните белези на турската принадлежност в облеклото - фесовете за мъжете и фереджетата и мехтените при жените българки мюсюлманки, и заменянето им с шапки и забрадки. Немалък брой младежи българи мюсюлмани са насърчени да продължат обучението си в български прогимназии, гимназии и висши училища. Въпреки съпротивата на някои местни имами, постепенно в мюсюлманските училища са въведени българският език и писменост. От 1939 г. по идея на родинци, клетвата на войниците българи мюсюлмани се произнася на български език. Постижението на "Родина" е отелянето на Смолянското мюфтийство в автономно управление и издаването на сборник "Родина" (кн. 1-4, 1939-1944) с уредник и редактор Петър Ан. Маринов и материали, изцяло посветени на "движение Родина". Българские държавни институции по различни направления започват да подпомагат материално и морално движението.
След влизането на България във Втората световна войнa (1941) и установяването на българско управление в Македония и Беломорието членове на "Родина" стават инициатори за смяна на имената на българите мюсюлмани от турско-арабски на български. Акцията е за доброволна смяна на името като символ на съзнателно приобщаване към българската нация. През юли 1942 г. в Народното събрание е гласуван Закон за изменение и допълнение Закона за лицата. За трите военни години (1942 - 1944), при пълно включване на гражданските и релегиозни институции на българската държава, около 90 хиляди българомохамедани от Родопите подават заявление за смяна на имената си. Смяната на името обаче става при зачитане на мюсюлманската вяра на хората. След 9 септември 1944 г. завоеванията на движението в културен и просветителски план са унищожени. Първоначално новата власт не се интересува от 'Родина", но постепенно негативното отношение се проявява: дружбите са обявени за "фашистки", защото били в услуга на "фашистката власт"; възстановено е носенето на фесовете, чалмите и фереджетата, архивът на Дружба "Родина" е иззет, а активните членове са подложени на тормоз и гонения, някои са изпратени в лагери. От 1945 г. започва и постепенният процес на връщане на турско-арабските имена на българите мюсюлмани. Официалното решение за закриване на дружбите "Родина" е взето на Конференцията по българо-мохамеданския въпрос, свикана от Дирекцията по вероизповеданията на 16 и 17 август 1947 г. в София.
Движението Дружба "Родина" в Родопите от 1937 до 1947 г. е патриотично възрожденско движение, което възниква по инициатива на самите българомохамедани от този край и цели приобщаването им към българската народностна общност, икономическото и културното им издигане. Грубата намеса на българската държава в неговата дейност след 9 септември 1944 г. унищожава просветните и културни постижения на движението.